Научните илюстрации помагат за предаването на сложна информация и данни между дисциплините. Следователно работата на научните аниматори и илюстратори е ценна част от ефективната научна комуникация, по-специално за микробиологията, тъй като по-голямата част от изследваните организми не могат да се видят с просто око.
От момента, в който отворим очите си сутрин до момента, в който заспим, визуалните стимули ни ръководят през целия ден. Гледаме новини, виждаме улични знаци и четем съобщения на телефоните си. Голяма част от това, което виждаме, включва илюстрации, снимки и видеоклипове, които ни информират за конкретна тема. Визуалната информация използва цвят, форма, пространство и дори движение, за да предаде съобщение. За някои тези визуални материали помагат при формирането на спомени, тъй като когнитивният процес обикновено е по-ефективен при обработка на статична или движеща се визуална информация в сравнение с обикновен текст.
Това е особено важно, когато става въпрос за наука. Области, които се фокусират върху изучаването на микро-, нано- или пикометричния свят, в който структурите и организмите са невидими с просто око, разчитат на изображения, за да предадат открития и послания. Микробиологията и молекулярната и клетъчната биология са два примера. Можем да прочетем за състава на вируса, сложната структура на протеина или процеса на репликация на ДНК, но без визуално представяне е трудно да разберем напълно тези сложни системи. За щастие, благодарение на напредъка на технологиите, учените могат да използват различни инструменти, за да визуализират как са съставени микроскопичните елементи и как функционират. Флуоресцентната микроскопия може да ни позволи да видим, например, бактерия, заразяваща клетка на бозайник, докато електронната микроскопия може да генерира изображения с висока разделителна способност на ултраструктурата на клетката. За да получите по-задълбочена представа за атомната структура на молекулите и клетките, могат да се използват сложни техники като рентгенова дифракция, ядрено-магнитен резонанс или криоелектронна микроскопия. Тези техники продължават да предоставят безпрецедентна представа за това как изглеждат микробите и техните компоненти, но те изискват специфична експертиза и все още са донякъде ограничени до малка аудитория, особено след като такива изображения могат да бъдат относително неефективни при предаването на информация на неспециалисти и широката общественост .
Това е мястото, където се намесват научната анимация и илюстрацията. Тези дисциплини събират сложна и специализирана научна информация и я комбинират с по-абстрактни концепции като художествена красота и композиция. Това се превръща в естетически привлекателна и широко разбираема фигура.
Изкуството и науката, в частност микробиологията, отдавна вървят ръка за ръка. Статия от Фредерик Барас (Barras, F. Environ. Microbiol. Rep. 11, 29–34 (2019)) обобщава връзката между микробиологията и изкуството през цялата история. Съвсем наскоро, анимацията на Греъм Джонсън от 1999 г. показва как моторният протеин кинезин се движи по протежение на протофиламент на микротубула, Мишел Банкс създава акварелни колажи и рисунки на петриево блюдо, използвайки интересен артистичен процес (Jermy, A. Nat Microbiol. 1, 15013 (2016) ) включвайки средновековни романи за чумата и експериментиране с цветови палитри, Дейвид Гудсел създаде много емблематични акварелни изображения, а Digizyme разработи изображения на „молекулен пейзаж“ чрез интегриране на структурни и биохимични данни, за да покаже сложната сложност на живите клетки, които са просто няколко примера. Тези визуализации са особено ефективни за неспециализирани аудитории. Те осигуряват вход към клетъчния свят, позволявайки на нещо, което изглеждаше неразбираемо, да стане по-осезаемо. Крайната цел на анимацията и илюстрацията е ефективната комуникация — да вземеш нещо сложно и да го направиш достъпно, визуално привлекателно и възможно най-близко до реалността, за да уловиш широка аудитория.
Така че в този момент може да се чудите кои са хората зад научните анимации и илюстрации? Те илюстратори ли са или учени? Е, отговорът е, че и двете са. Обикновено научните илюстратори и аниматори са професионалисти, които имат известно ниво на научни познания, допълващи техните умения за артистичен дизайн. Те могат да бъдат учени, които са учили изкуство, или художници с дълбок интерес към науката. Във всеки случай те имат комбинирана страст към двете дисциплини. Те изчерпателно проучват и четат за научната тема, която искат да илюстрират, и дори работят рамо до рамо с учени, за да осигурят точност, като същевременно прилагат артистичен лиценз, за да създадат илюстрация, която е едновременно прецизна и естетически приятна.
През цялата история много известни учени са възприели илюстрацията като начин за разработване на своите изследователски въпроси, включително холандския микробиолог Антони ван Льовенхук, който пръв рисува „животни“ през 17 век; испанският невролог Сантяго Рамон и Кахал, който създава красиви илюстрации на неврони; немският биолог Ернст Хекле, чиито подробни илюстрации на живи същества от 20 век все още са източник на вдъхновение и изумление; и обикновено пренебрегваната Мария Сибила Мериан и други жени учени, които са рисували илюстрации през 18-ти, 19-ти и 20-ти век.
В този брой на Nature Microbiology трима съвременни научни илюстратори и аниматори споделят опита си от обединяването на изкуство и наука и различните кариерни пътища, налични в научната визуализация. Биотехнологът Том Лийч ни разказва как е преминал от лабораторната маса към студиото за илюстрации; Джанет Иваса, молекулярен биолог, асистент и ръководител на The Animation Lab в Университета на Юта, ни разказва как нейният анимационен екип помага на учените да вдъхнат живот на своята хипотеза; и художничката Бет Андерсън ни развежда през кариерата си на научен аниматор и сътрудничеството си с изследователски институции и редакционни издатели. Това са само няколко представителни примера от огромния набор от талантливи научни илюстратори. Всеки илюстратор използва различна комбинация от инструменти и ресурси, независимо дали това са цифрови и/или традиционни техники за рисуване, 2D и/или 3D илюстрации или софтуер за анимация, и всеки има свой собствен стил. Общото между тях е страст и отдаденост да комуникират науката по възможно най-добрия начин. Тяхната отдаденост и тяхната работа трябва да насърчат учените да подобрят комуникацията както с връстниците си, така и с широката общественост. Появата на SARS-CoV-2 демонстрира стойността на съобщаването на навременни научни открития на широката общественост по ясен и разбираем начин, за да се избегнат недоразумения или въвеждане на погрешни схващания, които не се основават на научни данни.
Въпреки че научната визуализация не е често приоритетна в академичните изследвания, тя е ключов аспект от съобщаването на нови научни открития както на академична, така и на неакадемична публика. Когато се правят правилно, изображенията и анимациите позволяват информацията да бъде концептуално асимилирана по-ефективно от думите. Следователно сътрудничеството между изследователи и илюстратори е от решаващо значение за ефективната комуникация на науката. Така че наша — и ваша — отговорност като учени е да използваме ефективно различни комуникационни пътища и да се ангажираме да подобряваме визуализацията по всяко време, но особено когато микробиологията е на видно място в общественото внимание.
Права и разрешения
Препечатки и разрешения
Относно тази статия
Цитирайте тази статия
Визуализиране на невидимото. Nat Microbiol 7, 1–2 (2022). https://doi.org/10.1038/s41564-021-01044-1
Изтегляне на цитат
Споделете тази статия
Всеки, с когото споделите следната връзка, ще може да прочете това съдържание:
За съжаление връзката за споделяне в момента не е налична за тази статия.
Предоставено от инициативата за споделяне на съдържание Springer Nature SharedIt
