Енергийният сектор на Либия остава разделен между два органа, Националната петролна корпорация (NOC) и Охраната на петролните съоръжения, и три правителства, а именно Камарата на представителите в Тобрук, Генералния национален конгрес и Президентския съвет в Триполи. Неуспешното провеждане на честни и целесъобразни избори в края на декември 2021 г. се очаква да удължи разделението на петролното богатство на Либия между Изтока и Запада. Това би циментирало присъствието на чужди сили и наемници в и около либийските нефтени и газови инсталации.
Запасите от петрол и газ на страната се оценяват на приблизително 48 милиарда барела суров петрол и 52 трилиона кубически фута газ. Добивът на петрол в Либия е бил средно 1,3 милиона барела на ден (bpd) през 2020 г., като плановете са производството на петрол да достигне до 2 милиона bpd през следващите пет години.
Тези планове обаче могат да се окажат безполезни поради бойни атаки срещу петролни и газови инсталации, увеличен брой течове поради липса на поддръжка на инфраструктурата и възможността за подновяване на продължили месеци блокади на енергийни съоръжения. Декемврийското затваряне на находището Шахара, най-голямото петролно поле на Либия в югозападната част на страната, от екстремисти доведе до временно намаляване на производството на петрол с около 350 хиляди барела на ден. Това означава, че общото производство на петрол лесно е намаляло с приблизително 700 хиляди барела на ден, което представлява най-ниското ниво на производство на Либия за период от една година.
В допълнение, продължилите месеци блокади на енергийни съоръжения през последните няколко години доведоха до спиране на значителна част от износа. Според централната банка в Триполи приходите от петрол и газ за 2020 г. са се сринали до 652 милиона долара от около 7 милиарда долара през 2019 г., което на практика е спад от 92 процента.
Като цяло атаките и блокадите на бойци възпрепятстват износа на петрол и лишават Либия от приходи, които иначе биха могли да бъдат насочени към нейното възстановяване. Също така трябва да се отбележи, че недостатъчното финансиране на NOC поради неуспех при приемането на национален бюджет го лиши от икономически ресурси, предотвратявайки модернизирането на остарялата или повредена нефтена инфраструктура и ограничавайки производството на нефт и газ.
Чуждестранни енергийни инвестиционни потоци
Въпреки предизвикателствата плановете за чуждестранни инвестиции продължават с неотслабваща сила. Френската Total, чрез своето дъщерно дружество Total Energies, предвижда изпълнението на инвестиционен план за 2 милиарда долара за увеличаване на производствения капацитет на петролните полета North Gialo и NC-98.
В същото време Total Energies си партнира с американската компания за проучване и производство ConocoPhilips за придобиването на 8,16% дял на American Hess Corporation в шест петролни концесии Waha, разположени в басейна Sirte в източна Либия. Търговската сделка ще увеличи дела на френската компания в концесиите до 20,4 процента от сегашните 16,3 процента, като по този начин ще затвърди енергийния отпечатък на Франция в Либия.
На паралелно ниво Royal Dutch Shell обяви плановете си не само за повторно разработване на остарели находища като блок NC-174 в басейна Murzuq, но и за разработване на нови находища край брега на басейна на Киренайка и на брега на басейните Ghadames и Sirte. Инвестиционните планове на Shell сигнализират за повторното й навлизане в Либия след десетилетие отсъствие, което се дължи на първата гражданска война в Либия през 2011 г.
Привличането на значителни международни инвестиции в енергийния сектор на Либия обаче остава зависимо от подобрената сигурност и стабилно и единно правителство, което е резултат от изборите.
Русия и Турция в челните редици на действията
Междувременно чужди сили продължават да се борят за контрол върху енергийните богатства на Либия, като Русия и Турция са в челните редици на развиващия се процес на господство. Руски изпълнители по сигурността и свързани с Русия наемници са разположени в Либия, за да защитават критични енергийни активи, управлявани от руски петролни компании като Газпром и Роснефт. Москва иска да изнася либийски петрол за Европа в съответствие със съответните разпоредби на подписания Меморандум за разбирателство (МР). между руския голям Роснефт и NOC, който предвижда продажбата на либийския суров петрол на трети пазари и подписването на допълнителни енергийни споразумения, които ще позволят на Москва да запази позицията си на водещ доставчик на енергия за Европа.
Москва също изглежда нетърпелива да получи парче от баницата за възстановяване на Либия с подновяването на договор на стойност 2,6 милиарда долара за железопътна линия, която ще свърже град Сирт с Бенгази, както и с изпълнението на други инфраструктурни проекти. Освен това Москва поддържа военни интереси в Либия и упорито преследва стремежа си да получи постоянно военноморско съоръжение на 1900-километровото либийско крайбрежие, което да служи като руска врата към Африка.
От своя страна, Турция изглежда нетърпелива да събере дълговете от ерата на Кадафи към турските фирми, да участва в договорите за възстановяване на стойност 50 милиарда долара и да установи ос Турция-Либия, която би нарушила съюза между Гърция, Израел, Кипър и Египет. Това беше конкретната цел на меморандума за разбирателство между Турция и Либия относно демаркацията на морските граници, който въпреки това е невалиден по две причини: първо, не беше ратифициран от либийския парламент и второ, не беше одобрен единодушно от членовете на президентския съвет. Съвет в нарушение на либийското политическо споразумение, спонсорирано от ООН.
Тревожните камбани започнаха да звънят в западните столици относно предполагаемото тясно сътрудничество между Русия и Турция въз основа на това, че те практически са разделили Либия, по модела на Сирия, на отделни сфери на влияние помежду си. Има опасения, че Либия е разделена по ислямска линия, подкрепяна от Турция. Твърди се, че турската подкрепа на ислямските милиции с военно оборудване се използва за нанасяне на щети на либийската критична енергийна инфраструктура. Крайната цел на Турция е да контролира голяма част от офшорния газ на Либия, да наруши безпрепятствения поток на енергия и по този начин да контролира значителна част от либийските енергийни резерви.
Изходът
За да се предотврати срив в сигурността и нов кръг от граждански конфликт, който ще се отрази негативно върху развитието и производството на енергийни ресурси в Либия, трябва да бъде обявена нова определена дата за избори. ООН може да послужи като ценно средство в тази посока, като гарантира, че либийските президентски и парламентарни избори ще се проведат възможно най-скоро, като същевременно позволи разрешаването на висящи въпроси, които ги отложиха на първо място. Неспазването на крайния срок за нови избори ще предизвика конституционна криза, ще подкопае легитимността на политическата система, ще създаде възможност за местни развалячи и ще предостави претекст на чуждестранните сили да запазят зловредното си военно присъствие в Либия.
Очевидно времето е от съществено значение. Но все пак има възможност за Либия да избяга от порочния кръг на нестабилност и несигурност, който пречи на реализацията на пълния й енергиен потенциал. Извън всякакво съмнение е, че международната общност може да играе конструктивна роля за тази цел.
